Разрези
Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.
Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.
Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.
Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.
С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове.
Накълцваш ме на ситно и ме заливаш с празнота.
Релефната ми същност докосваш с абразивни ръце.
Твоето невежество е шуплата във мъдростта ми.
Пироните на моята надежда вадиш с клещите си.
С бормашина надупчваш дантелената ми цялост.
Ламинираш ме с оправдание за повече трайност.
Твоята безнаказаност ме жигосва с проклятие.
© Мария Василева All rights reserved.
