11 ago 2010, 13:11

Разрошени мисли

  Poesía » Otra
790 0 7

Как понякога от нищото 

извира мъдростта?

Стихия, бездна, покорена гордост.

Захвърлени доспехи.

Счупен меч.

Откъслечни гърмежи,

не топовни,

от облаците градоносни.

Почиват си на хълбок дните,

уморени от препускане.

Тих вой на куче.

Малка олелия.

Затишие пред буря.

Оковани мисли.

Желание за нежност.

Скърцаща цигулка.

Мигове откраднати.

Часовникът на кулата заглъхна.

Стон обречен.

Коварен блясък.

Зевс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Светлинка!
    Понякога ми хрумват най - различни интерпретации!
    Лек ден и успех !
  • Много си различен в този стих!харесах!
  • Благодаря от сърце, Борко, Катя, Ронда, Белла и Събина
    за вниманието и бележките, усмивките и настроението, което
    ми доставихте !
    Лек ден желая, успех и много нежност и любов!
    Ивон и на теб пожелавам много любов !
    Усмихнахте ме!
  • Харесах!
  • Поздрав и

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...