Разрошени мисли
Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч.
Откъслечни гърмежи,
не топовни,
от облаците градоносни.
Почиват си на хълбок дните,
уморени от препускане.
Тих вой на куче.
Малка олелия.
Затишие пред буря.
Оковани мисли.
Желание за нежност.
Скърцаща цигулка.
Мигове откраднати.
Часовникът на кулата заглъхна.
Стон обречен.
Коварен блясък.
Зевс.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
