monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
11 авг. 2010 г., 13:11

Разрошени мисли 

  Поэзия » Другая
647 0 7

Как понякога от нищото 

извира мъдростта?

Стихия, бездна, покорена гордост.

Захвърлени доспехи.

Счупен меч.

Откъслечни гърмежи,

не топовни,

от облаците градоносни.

Почиват си на хълбок дните,

уморени от препускане.

Тих вой на куче.

Малка олелия.

Затишие пред буря.

Оковани мисли.

Желание за нежност.

Скърцаща цигулка.

Мигове откраднати.

Часовникът на кулата заглъхна.

Стон обречен.

Коварен блясък.

Зевс.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??