26 mar 2007, 10:54

"Разруха"

  Poesía
684 0 1
Чувствам безсилие, безсилие 
в тялото ми,
Умора в мойте очи.
Усещам как си отива надеждата,
а от това боли, много боли.

Чувствам разруха, разруха
в гърдите ми.
Усещам как отлита времето
и се стичат сълзи,
горчиви сълзи на раздяла,
а от това боли, толкова много боли.

                   01.02.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И пак очите ти ще се усмихнат,
    щом сетиш полъха на Любовта
    и пак отново ти ще се усмихнеш,
    щом изживееш чудото велико на света!

    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...