Mar 26, 2007, 10:54 AM

"Разруха"

  Poetry
679 0 1
Чувствам безсилие, безсилие 
в тялото ми,
Умора в мойте очи.
Усещам как си отива надеждата,
а от това боли, много боли.

Чувствам разруха, разруха
в гърдите ми.
Усещам как отлита времето
и се стичат сълзи,
горчиви сълзи на раздяла,
а от това боли, толкова много боли.

                   01.02.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И пак очите ти ще се усмихнат,
    щом сетиш полъха на Любовта
    и пак отново ти ще се усмихнеш,
    щом изживееш чудото велико на света!

    Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...