1 mar 2008, 18:52

Разруха 

  Poesía » De amor
796 0 2
Това бе последното парче
от моето сърце
и ти най-нагло го взе.
Посегна с ръка
и отне ми най-святото - Любовта.
Всичко рухна в миг един,
като стара къща с прогнили стени,
брулена от хилядите бури на живота.
Остана само душата...
Никому ненужна, от всеки забравена...
Сега скита сама, изоставена,
в останките на своя дворец от мечти,
който ти разруши.

01.03.2008г.

© Луна Пълнолунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е
  • Благодаря ти мила, за пореден път Сърцето ми се разтуптява от твоите топли думи. Щастлива съм, защото поне твоята любов имам, както и ти моята
Propuestas
: ??:??