Разруха
от моето сърце
и ти най-нагло го взе.
Посегна с ръка
и отне ми най-святото - Любовта.
Всичко рухна в миг един,
като стара къща с прогнили стени,
брулена от хилядите бури на живота.
Остана само душата...
Никому ненужна, от всеки забравена...
Сега скита сама, изоставена,
в останките на своя дворец от мечти,
който ти разруши.
01.03.2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Луна Пълнолунова Todos los derechos reservados
Сърцето ми се разтуптява от твоите топли думи. Щастлива съм, защото поне твоята любов имам, както и ти моята 