1.03.2008 г., 18:52 ч.

Разруха 

  Поезия » Любовна
810 0 2
Това бе последното парче
от моето сърце
и ти най-нагло го взе.
Посегна с ръка
и отне ми най-святото - Любовта.
Всичко рухна в миг един,
като стара къща с прогнили стени,
брулена от хилядите бури на живота.
Остана само душата...
Никому ненужна, от всеки забравена...
Сега скита сама, изоставена,
в останките на своя дворец от мечти,
който ти разруши.

01.03.2008г.

© Луна Пълнолунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е
  • Благодаря ти мила, за пореден път Сърцето ми се разтуптява от твоите топли думи. Щастлива съм, защото поне твоята любов имам, както и ти моята
Предложения
: ??:??