1 мар. 2008 г., 18:52

Разруха

1.2K 0 2
Това бе последното парче
от моето сърце
и ти най-нагло го взе.
Посегна с ръка
и отне ми най-святото - Любовта.
Всичко рухна в миг един,
като стара къща с прогнили стени,
брулена от хилядите бури на живота.
Остана само душата...
Никому ненужна, от всеки забравена...
Сега скита сама, изоставена,
в останките на своя дворец от мечти,
който ти разруши.

01.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Пълнолунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е
  • Благодаря ти мила, за пореден път Сърцето ми се разтуптява от твоите топли думи. Щастлива съм, защото поне твоята любов имам, както и ти моята

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...