6 oct 2005, 12:07

Разсипник

  Poesía
1.2K 0 7

 

                                 “Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”

 

Събрах мечтите си с пинсета,

че толко дребнички са те...

И като слънчице засвети,

събраното във двете ми ръце!

 

Една мечтичка дребосъчна –

всичките да сме добре!

Другата пък малко мътна -

любов за всяко човече...

 

Следващата блясна- щастие за всички

що за много не ламтят,

за големи, средни и мънички

със усмивка вечер да заспят!

 

Тъй блещучкаха на дребно

малките разсипани мечти

и не ще порасна аз отделно

в тоз живот и в тези дни!

 

Туй се случи със мечтата,

що ме правеше голям,

непохватно я изпуснах на земята

и голямата мечта отиде зян!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...