6 oct 2005, 12:07

Разсипник

  Poesía
1.2K 0 7

 

                                 “Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”

 

Събрах мечтите си с пинсета,

че толко дребнички са те...

И като слънчице засвети,

събраното във двете ми ръце!

 

Една мечтичка дребосъчна –

всичките да сме добре!

Другата пък малко мътна -

любов за всяко човече...

 

Следващата блясна- щастие за всички

що за много не ламтят,

за големи, средни и мънички

със усмивка вечер да заспят!

 

Тъй блещучкаха на дребно

малките разсипани мечти

и не ще порасна аз отделно

в тоз живот и в тези дни!

 

Туй се случи със мечтата,

що ме правеше голям,

непохватно я изпуснах на земята

и голямата мечта отиде зян!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...