Oct 6, 2005, 12:07 PM

Разсипник

  Poetry
1.2K 0 7

 

                                 “Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”

 

Събрах мечтите си с пинсета,

че толко дребнички са те...

И като слънчице засвети,

събраното във двете ми ръце!

 

Една мечтичка дребосъчна –

всичките да сме добре!

Другата пък малко мътна -

любов за всяко човече...

 

Следващата блясна- щастие за всички

що за много не ламтят,

за големи, средни и мънички

със усмивка вечер да заспят!

 

Тъй блещучкаха на дребно

малките разсипани мечти

и не ще порасна аз отделно

в тоз живот и в тези дни!

 

Туй се случи със мечтата,

що ме правеше голям,

непохватно я изпуснах на земята

и голямата мечта отиде зян!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...