6.10.2005 г., 12:07

Разсипник

1.2K 0 7

 

                                 “Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”

 

Събрах мечтите си с пинсета,

че толко дребнички са те...

И като слънчице засвети,

събраното във двете ми ръце!

 

Една мечтичка дребосъчна –

всичките да сме добре!

Другата пък малко мътна -

любов за всяко човече...

 

Следващата блясна- щастие за всички

що за много не ламтят,

за големи, средни и мънички

със усмивка вечер да заспят!

 

Тъй блещучкаха на дребно

малките разсипани мечти

и не ще порасна аз отделно

в тоз живот и в тези дни!

 

Туй се случи със мечтата,

що ме правеше голям,

непохватно я изпуснах на земята

и голямата мечта отиде зян!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...