Разстояние

1 oct 2018, 10:57

Poesía

531 0 3

Приятели, любов аз имам,
надежда, вяра във доброто,
но бавно вътре в мен умирам...
Надвиснало над мен е злото...

И чувствам сякаш нищо нямам,
щом спътник ми е самотата...
От нея се опитвам да избягам
... Далеч е всичко мило на земята...

Не искам разговори виртуални...
рисувани целувки... не... не искам...
... Да можех хората реални
към мен отново да притискам...

В прегръдка топла да застанем,...
с очи безмълвно да говорим...
така да можем да останем...
... без да трябва да затворим...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-10-02T19:19:56+03:00

Много ми допадна споделената поетична самоизповед! Да, така е, вярвам, скоро самотата ти ще бъде споделена. Да заспиш в прегръдка е блаженство. Някой дали ще го отрече? Поетеса - реалистка! Сърдечен поздрав!
voda (Елица Ангелова)

2018-10-01T18:15:31+03:00

Естествени човешки желания споделяш, Жасмина!
Искрено и докосващо...
щураче (любимка)

2018-10-01T13:31:16+03:00

Прегрътката е жизненоважна. Четох, че ако едно новородено напълно здраво бебе не бъде докосвано, то ще умре, независимо колко добри грижи се полагат за него.