Приятели, любов аз имам,
надежда, вяра във доброто,
но бавно вътре в мен умирам...
Надвиснало над мен е злото...
И чувствам сякаш нищо нямам,
щом спътник ми е самотата...
От нея се опитвам да избягам
... Далеч е всичко мило на земята...
Не искам разговори виртуални...
рисувани целувки... не... не искам...
... Да можех хората реални
към мен отново да притискам... ...