Oct 1, 2018, 10:57 AM

Разстояние

Poetry

748 0 3

Приятели, любов аз имам,
надежда, вяра във доброто,
но бавно вътре в мен умирам...
Надвиснало над мен е злото...

И чувствам сякаш нищо нямам,
щом спътник ми е самотата...
От нея се опитвам да избягам
... Далеч е всичко мило на земята...

Не искам разговори виртуални...
рисувани целувки... не... не искам...
... Да можех хората реални
към мен отново да притискам...

В прегръдка топла да застанем,...
с очи безмълвно да говорим...
така да можем да останем...
... без да трябва да затворим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Много ми допадна споделената поетична самоизповед! Да, така е, вярвам, скоро самотата ти ще бъде споделена. Да заспиш в прегръдка е блаженство. Някой дали ще го отрече? Поетеса - реалистка! Сърдечен поздрав!

2018-10-02T19:19:56+03:00
voda (Елица Ангелова)

Естествени човешки желания споделяш, Жасмина!
Искрено и докосващо...

2018-10-01T18:15:31+03:00
щураче (любимка)

Прегрътката е жизненоважна. Четох, че ако едно новородено напълно здраво бебе не бъде докосвано, то ще умре, независимо колко добри грижи се полагат за него.

2018-10-01T13:31:16+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0