Разстояние
Приятели, любов аз имам,
надежда, вяра във доброто,
но бавно вътре в мен умирам...
Надвиснало над мен е злото...
И чувствам сякаш нищо нямам,
щом спътник ми е самотата...
От нея се опитвам да избягам
... Далеч е всичко мило на земята...
Не искам разговори виртуални...
рисувани целувки... не... не искам...
... Да можех хората реални
към мен отново да притискам...
В прегръдка топла да застанем,...
с очи безмълвно да говорим...
така да можем да останем...
... без да трябва да затворим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жасмина Александрова Всички права запазени
