Разстояние
Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи
в здрачаването си намират светлината.
Гласът ми от луната се бои.
Промълвя ли, тя няма как да бъде свята.
Сега е тъмно, ти не говори,
ще се изгубиш в лоното на тишината.
Постой до мене, само потърпи
и приеми ме ти такава – непозната.
Сега е тъмно, ще се зазори.
Нощта ще си отиде хей така – с въздишка.
Мой мили, нещо просто ме боли…
След чаша топъл чай отново ще съм близко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
