Anita765 (Ани Монева)
296 11762
26 mar 2016, 10:45  

Разстояние 

  Poesía
1427 5 27

Сега е тъмно и ми се мълчи,

но в утрото,  на чаша чай ще ти разкажа

за всичките си уморени дни.

Сега не мога, думите ще ме накажат.

 

Сега е тъмно, моите очи

в здрачаването си намират светлината.

Гласът ми от луната се бои.

Промълвя ли, тя няма как да бъде свята.

 

Сега е тъмно, ти не говори,

ще се изгубиш в лоното на тишината.

Постой до мене, само потърпи

и приеми ме ти такава – непозната.

 

Сега е тъмно, ще се зазори.

Нощта ще си отиде хей така – с въздишка.

Мой мили, нещо просто ме боли…

След чаша топъл чай отново ще съм близко.

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??