Разстояние
Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи
в здрачаването си намират светлината.
Гласът ми от луната се бои.
Промълвя ли, тя няма как да бъде свята.
Сега е тъмно, ти не говори,
ще се изгубиш в лоното на тишината.
Постой до мене, само потърпи
и приеми ме ти такава – непозната.
Сега е тъмно, ще се зазори.
Нощта ще си отиде хей така – с въздишка.
Мой мили, нещо просто ме боли…
След чаша топъл чай отново ще съм близко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
