Anita765 (Ани Монева)
297 11768
26.03.2016 г., 10:45 ч.  

Разстояние 

  Поезия
1338 5 27

Сега е тъмно и ми се мълчи,

но в утрото,  на чаша чай ще ти разкажа

за всичките си уморени дни.

Сега не мога, думите ще ме накажат.

 

Сега е тъмно, моите очи

в здрачаването си намират светлината.

Гласът ми от луната се бои.

Промълвя ли, тя няма как да бъде свята.

 

Сега е тъмно, ти не говори,

ще се изгубиш в лоното на тишината.

Постой до мене, само потърпи

и приеми ме ти такава – непозната.

 

Сега е тъмно, ще се зазори.

Нощта ще си отиде хей така – с въздишка.

Мой мили, нещо просто ме боли…

След чаша топъл чай отново ще съм близко.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??