valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5 mar 2009, 7:59

Разстреляха ми детската играчка 

  Poesía
999 0 8
Една сълза усмивката ми смачка.
Не мога да повярвам, че се случи.
Разстреляха ми детската играчка...
Помислили я за бездомно куче.

Със нея да живея се научих,
споделях и все детските си тайни...
Не вярвах, че с куршум ще я улучат,
за да затрият спомени безкрайни.

И по играчки почнаха да стрелят.
Превърнаха ми спомените в страх.
Щом детското във мене е уцелено
то бъдното е... сивота и прах.

Деяния такива се наказват.
Аз страдам – да, но Бог е милостив.
А който правилата Му погазва -
Той няма никога да е щастлив.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук Божията роля ми допада-,,милостив,, , справедлив...

    Детското у нас свързваме с невинността,с вярата че доброто ще надделее,с чистите и неподправени отношения,обаче условията в които живеем го убиват или ни принуждават сами да екзекутираме тази част от себе си, за да оцелеем.Ако може да се твърди, че се оцелява след това.
    Поздрави!
  • Хареса ми стихчето ти!!!
  • Силен, много силен стих!
    Поздрави!
  • Силен стих!
    И емоцията е силна...
    Поздрав, Вальо!
  • Много харесах! Поздрави и от мен!
  • Разстреляха ми детската играчка...

    Домъчня ми!
  • "Със нея да живея се научих
    ...........................
    Щом детското във мене е уцелено
    то бъдното е... сивота и прах."
    ...........
    Страшно силен стих! Много ми хареса! Поздрав!
  • "Не вярвах, че с куршум ще я улучат,
    за да затрият спомени безкрайни."

    Не е за вярване, Вальо!Но с всички спомени е така - идва ден на разстрел... после събирай прах...
Propuestas
: ??:??