Разстреляха ми детската играчка
Една сълза усмивката ми смачка.
Не мога да повярвам, че се случи.
Разстреляха ми детската играчка...
Помислили я за бездомно куче.
Със нея да живея се научих,
споделях и все детските си тайни...
Не вярвах, че с куршум ще я улучат,
за да затрият спомени безкрайни.
И по играчки почнаха да стрелят.
Превърнаха ми спомените в страх.
Щом детското във мене е уцелено
то бъдното е... сивота и прах.
Деяния такива се наказват.
Аз страдам – да, но Бог е милостив.
А който правилата Му погазва -
Той няма никога да е щастлив.
Не мога да повярвам, че се случи.
Разстреляха ми детската играчка...
Помислили я за бездомно куче.
Със нея да живея се научих,
споделях и все детските си тайни...
Не вярвах, че с куршум ще я улучат,
за да затрият спомени безкрайни.
И по играчки почнаха да стрелят.
Превърнаха ми спомените в страх.
Щом детското във мене е уцелено
то бъдното е... сивота и прах.
Деяния такива се наказват.
Аз страдам – да, но Бог е милостив.
А който правилата Му погазва -
Той няма никога да е щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
