31 oct 2014, 8:11

Разсъблечени мигове

2K 0 10

                                                                              На  Мо Ал

 

 

                                      В ъгъла

                           лежат захвърлени,

                                     думи

                          уморени от неказване.

                                   Стъпки

                         страстно лекомислени,

                                   търсят

                      други чувства за доказване.



                                     Отчаяно

                           събличам нежностите

                                   и  тръпките

                            от  погледа ти леден.

                                      Оголяла

                         се  покривам със минутите

                                     и спомена

                             за  този  ден  последен.



                                       Блуждаеща

                               се взирам във свещта,

                                       изплакваща

                               последните си сълзи.

                                        И виждам

                            в нея сянката си гърчеща,               

                                    от любовта ти,

                                  цялата във белези.



                                         На теб

                            ухаят даже и цветята,

                                    свидетели

                               безмълвни на агония.

                                   Помощници

                          неволни във безумията.

                                  На любовта ни...

                             последната ирония.




                      Радостина Дианжело

                      Абу Даби'2010


                        

                                         


                                 



                   


                


                                




                                   

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!И на мен ми харесва!Една от любимите,моиЗдравей,Росица!
  • Поздравления за тази великолепна творба, Радостина!
  • Да, велика е мъдростта на Омар Хаям! В подобна посока е и моята мисъл:

    "Зад най-красивото лице ужасен череп смразява погледа на възхищението."

    Ако е утеха и за двама ни, Дианжело, понякога се случва да се взреш в очите на непознат и да се ужасиш от факта, че именно в тях откриваш най-непознатия си, но и най-верен приятел!

    Благодаря ти за тези редове на Омар Хаям!
  • С Анна Милушева!Поздравления!
  • @Здравей,Мисана!Благодаря ти,за този мил и трогателен коментар,както и за високата оценка!Винаги намираш време и най-точните думи,за да коментираш творбите миБих искала да цитирам фрагмент от Рубайят на Омар Хайям,подходящо описващ, според мен, състоянието в което написах "Разсъблечени мигове"

    "Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,

    по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.

    Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек —

    и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг."

    Желая ти, спокойна вечер!!

    @ Мила,Тони! Благодаря,за твоята неизменна подкрепа и сгряващи душата думи!Жива и здрава,бъди!

    @Радвам се,че отново си тук Анна!!Заповядай отново!!

    @ Мила Пламена! Благодаря ти за хубавите думи! Хубаво е, когато си наоколо

    @ Благодаря,Красимире! Приятно ми е,че срещам толкова надарен поет от моя град в сайт Откровения! Винаги си добре дошъл!

    @ Добре дошъл,Исмаил! Благодаря за вниманието!

    Бъдете здрави и щастливи,приятели!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...