31.10.2014 г., 8:11

Разсъблечени мигове

2K 0 10

                                                                              На  Мо Ал

 

 

                                      В ъгъла

                           лежат захвърлени,

                                     думи

                          уморени от неказване.

                                   Стъпки

                         страстно лекомислени,

                                   търсят

                      други чувства за доказване.



                                     Отчаяно

                           събличам нежностите

                                   и  тръпките

                            от  погледа ти леден.

                                      Оголяла

                         се  покривам със минутите

                                     и спомена

                             за  този  ден  последен.



                                       Блуждаеща

                               се взирам във свещта,

                                       изплакваща

                               последните си сълзи.

                                        И виждам

                            в нея сянката си гърчеща,               

                                    от любовта ти,

                                  цялата във белези.



                                         На теб

                            ухаят даже и цветята,

                                    свидетели

                               безмълвни на агония.

                                   Помощници

                          неволни във безумията.

                                  На любовта ни...

                             последната ирония.




                      Радостина Дианжело

                      Абу Даби'2010


                        

                                         


                                 



                   


                


                                




                                   

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!И на мен ми харесва!Една от любимите,моиЗдравей,Росица!
  • Поздравления за тази великолепна творба, Радостина!
  • Да, велика е мъдростта на Омар Хаям! В подобна посока е и моята мисъл:

    "Зад най-красивото лице ужасен череп смразява погледа на възхищението."

    Ако е утеха и за двама ни, Дианжело, понякога се случва да се взреш в очите на непознат и да се ужасиш от факта, че именно в тях откриваш най-непознатия си, но и най-верен приятел!

    Благодаря ти за тези редове на Омар Хаям!
  • С Анна Милушева!Поздравления!
  • @Здравей,Мисана!Благодаря ти,за този мил и трогателен коментар,както и за високата оценка!Винаги намираш време и най-точните думи,за да коментираш творбите миБих искала да цитирам фрагмент от Рубайят на Омар Хайям,подходящо описващ, според мен, състоянието в което написах "Разсъблечени мигове"

    "Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,

    по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.

    Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек —

    и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг."

    Желая ти, спокойна вечер!!

    @ Мила,Тони! Благодаря,за твоята неизменна подкрепа и сгряващи душата думи!Жива и здрава,бъди!

    @Радвам се,че отново си тук Анна!!Заповядай отново!!

    @ Мила Пламена! Благодаря ти за хубавите думи! Хубаво е, когато си наоколо

    @ Благодаря,Красимире! Приятно ми е,че срещам толкова надарен поет от моя град в сайт Откровения! Винаги си добре дошъл!

    @ Добре дошъл,Исмаил! Благодаря за вниманието!

    Бъдете здрави и щастливи,приятели!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...