На Мо Ал
В ъгъла
лежат захвърлени,
думи
уморени от неказване.
Стъпки
страстно лекомислени,
търсят
други чувства за доказване.
Отчаяно
събличам нежностите
и тръпките
от погледа ти леден.
Оголяла
се покривам със минутите
и спомена
за този ден последен.
Блуждаеща
се взирам във свещта,
изплакваща
последните си сълзи.
И виждам
в нея сянката си гърчеща,
от любовта ти,
цялата във белези.
На теб
ухаят даже и цветята,
свидетели
безмълвни на агония.
Помощници
неволни във безумията.
На любовта ни...
последната ирония.
Радостина Дианжело
Абу Даби'2010
© Радостина Дианжело Всички права запазени