Разсъблечени мигове
На Мо Ал
В ъгъла
лежат захвърлени,
думи
уморени от неказване.
Стъпки
страстно лекомислени,
търсят
други чувства за доказване.
Отчаяно
събличам нежностите
и тръпките
от погледа ти леден.
Оголяла
се покривам със минутите
и спомена
за този ден последен.
Блуждаеща
се взирам във свещта,
изплакваща
последните си сълзи.
И виждам
в нея сянката си гърчеща,
от любовта ти,
цялата във белези.
На теб
ухаят даже и цветята,
свидетели
безмълвни на агония.
Помощници
неволни във безумията.
На любовта ни...
последната ирония.
Радостина Дианжело
Абу Даби'2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Дианжело Всички права запазени
Здравей,Росица!