Разсъждения за човека

5 jul 2012, 10:26

Poesía » Civil

420 0 1

След първите си стъпчици, човече,
направени несигурно, без ред,
ти тръгна към грядущето, далече,
и мина през Пустинята напред...

И ей така, с инерция и сила,
вървеше истински, без страх,
от пътя ти, осеян със могили,
аз твойте трагедии разбрах.

Ти мина през нощта на вековете,
е, все пак си велик и невредим.
Пред тебе коленичат враговете
и днеска вече ти си Исполин!

Опитаха със хитрост да те имат...
Обвързваха те с клюки и лъжи,
с туй само гордостта ти нараниха.
За миналото... туй те натъжи!
25.02.1999г.София

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hekredel (Христо Славов)

2012-07-12T19:38:35+03:00

Не зная, кой е този великодушен оценител на творбата ми,макар, че се досщам кой може така да плюе на сурата си,и да се опита да ме уязви!Тази оценка няма да попречи на хората, които разбират от поезия,да я прочетат и да видят,колко тенденциозна и глупаво изглеждаща е тя!