Jul 5, 2012, 10:26 AM

Разсъждения за човека

  Poetry » Civic
587 0 1

След първите си стъпчици, човече,
направени несигурно, без ред,
ти тръгна към грядущето, далече,
и мина през Пустинята напред...

И ей така, с инерция и сила,
вървеше истински, без страх,
от пътя ти, осеян със могили,
аз твойте трагедии разбрах.

Ти мина през нощта на вековете,
е, все пак си велик и невредим.
Пред тебе коленичат враговете
и днеска вече ти си Исполин!

Опитаха със хитрост да те имат...
Обвързваха те с клюки и лъжи,
с туй само гордостта ти нараниха.
За миналото... туй те натъжи!
25.02.1999г.София
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не зная, кой е този великодушен оценител на творбата ми,макар, че се досщам кой може така да плюе на сурата си,и да се опита да ме уязви!Тази оценка няма да попречи на хората, които разбират от поезия,да я прочетат и да видят,колко тенденциозна и глупаво изглеждаща е тя!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...