Разсъмва се
Преди разсъмване е нежно,
Дъждът измил небето сиво,
сега е спрял... така е тихо!
И по асфалта във сребристо
блестят на капките крилата...
Разсъмва се!
В усмивка слънцето проблясна,
докосна с розови дантели,
небето с облачета бели,
лъчите сънено издигна и стана
светло...
- О, Господи, колко е красиво!
И онемяла в див възторг целунах
изгрева с очите си, и стана топло
във душата ми... усмихнах се
на утрото щастливо...
И грейна ден в оранжево!
Дъждът измил небето сиво,
сега е спрял... така е тихо!
И по асфалта във сребристо
блестят на капките крилата...
Разсъмва се!
В усмивка слънцето проблясна,
докосна с розови дантели,
небето с облачета бели,
лъчите сънено издигна и стана
светло...
- О, Господи, колко е красиво!
И онемяла в див възторг целунах
изгрева с очите си, и стана топло
във душата ми... усмихнах се
на утрото щастливо...
И грейна ден в оранжево!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
