Sep 25, 2006, 11:54 AM

Разсъмва се

  Poetry
775 1 8
Преди разсъмване е нежно,
Дъждът измил небето сиво,
сега е спрял... така е тихо!
И по асфалта във сребристо
блестят на капките крилата...
Разсъмва се!
В усмивка слънцето проблясна,
докосна с розови дантели,
небето с облачета бели,
лъчите сънено издигна и стана
светло...
- О, Господи, колко е красиво!
И онемяла в див възторг целунах
изгрева с очите си, и стана топло
във душата ми... усмихнах се
на утрото щастливо...
И грейна ден в оранжево!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...