27 sept 2009, 23:02

Re(гресия) 

  Poesía
743 0 28

              Re(гресия)


Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен
на прилива с безумните вълни,
или да те оставя да изтлееш,
тъй както пламнал и изтлял фитил...?
Но листите пред мен ще онемеят,
а ти ми ставаш мил... И все по-мил...
Край мен витаеш пламъче от лято,
случайна фраза от прочетен стих,
изпаднал във съня ми вик от ято,
във нетърпение, което не прикрих...
И тръгна ли към теб – да се изгубя,
като ранено ехо на кълвач...
Бъди ми стих, във който да се будя.
Новородена. В своя първи плач.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??