Re(гресия)
869
0
28
Re(гресия)
Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен
на прилива с безумните вълни,
или да те оставя да изтлееш,
тъй както пламнал и изтлял фитил...?
Но листите пред мен ще онемеят,
а ти ми ставаш мил... И все по-мил...
Край мен витаеш пламъче от лято,
случайна фраза от прочетен стих,
изпаднал във съня ми вик от ято,
във нетърпение, което не прикрих...
И тръгна ли към теб – да се изгубя,
като ранено ехо на кълвач...
Бъди ми стих, във който да се будя.
Новородена. В своя първи плач.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
