Sep 27, 2009, 11:02 PM

Re(гресия) 

  Poetry
718 0 28

              Re(гресия)


Препълнена е мисълта ми.
Съвестта ми –
с дълги пръсти все барабани.
Дали да те залея с някой спомен
на прилива с безумните вълни,
или да те оставя да изтлееш,
тъй както пламнал и изтлял фитил...?
Но листите пред мен ще онемеят,
а ти ми ставаш мил... И все по-мил...
Край мен витаеш пламъче от лято,
случайна фраза от прочетен стих,
изпаднал във съня ми вик от ято,
във нетърпение, което не прикрих...
И тръгна ли към теб – да се изгубя,
като ранено ехо на кълвач...
Бъди ми стих, във който да се будя.
Новородена. В своя първи плач.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??