Грохот, мъгли и безвремие

над каньона висят……..

И птици (в лудо стремление)

ужасени, в тревога пищят…

Цвърчене на твари, слънцето – пищно,

изправена кобра –  застинала хищно –

да поеме в утроба най-Синия ден,

и призрачна Коба постла си до мен.

Едничкият облак - го яздеше Скверното

(Ездачът  –  по-черeн от черното)

 с дъха си помита последните пясъци,

Слънцето гине в пурпурни блясъци

Столетни дървета кланят се до̀земи..

Върховете се гърчат – в миг са оглозгани,

Скверното скача (с изцъклена морда)

навива, навива и последната корда …..

Беззъба паст вкаменена на  дъното,

зейнала - лиги тя точи

и чака… чака Девата с булото -

(Курбанът - отгоре да скочи)

И ето – полита  Бял силует -

пропада…пропада в забавен каданс,

кондор (в страховит пирует)

Булото люби в най-хищния танц.

………………………

…………………….

Душо, куртизанке блудна,

не пътувай вече…

помниш ли? – едва осъмна!

(на мен кога се врече)

Колко зарове търкулна -

че пак в това "елече"…

миг от Вечността открадна

и ! пак! … за мен си жадна….

Ренета Първанова