Грохот, мъгли и безвремие
над каньона висят……..
И птици (в лудо стремление)
ужасени, в тревога пищят…
Цвърчене на твари, слънцето – пищно,
изправена кобра – застинала хищно –
да поеме в утроба най-Синия ден,
и призрачна Коба постла си до мен.
Едничкият облак - го яздеше Скверното
(Ездачът – по-черeн от черното)
с дъха си помита последните пясъци,
Слънцето гине в пурпурни блясъци ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация