12 ago 2004, 21:32

Реален сън 

  Poesía
1048 0 1
След съня е като сън,
будна съм, едва поглеждам.
Още мисля си, че съм
в здраво изтъкана мрежа.
И ръцете-пипала
ме достигат, за вечеря
сигурно ще съм сама -
изядена от изневери
на ума, на зъл кошмар -
действията са с болка пълни.
Всяка нощ сънят е стар...
Аз дали ще  се завърна
и спокойно някой лъч
да ме гали с усмивка...
В леглото аз не съм,
прегръща той поредната щастливка.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??