2 may 2017, 16:44

Реалистично

  Poesía » Otra
1.8K 3 13

Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.

Очаквали ме рицари зад ъгъла
на кръгла стая, с плюшени завеси.
Кристалната ти топка е излъгала – 
е, махнах си завесите – къде са!?

Омръзна ми от захарни илюзии
за романтично влюбени герои,
а вместо серенади, слушам музика
от кръчмата квартална, на завоя.

Пък феята ти кръстница от детството
работела на пълни обороти
и страшни чудеса ми извълшебствала...
Мен ако питаш, само те лъготи.

Не вярвам ти, магьоснико, научих се
на здрав и безпощаден реализъм.
Ще трябва да измислиш ново случване,
ако ти е останал оптимизъм.

Аз вече нямам нерви за унесени
магьоснически думи и миражи,
пък и нали към мен са съотнесени –
могла бих по-добре да ги разкажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
  • Щом Самодивата отказва
    приказките на Магьосника
    за влюбените рицари и нощна серенада
    иска да затрие кристалната му топка
    Какво да правим ние?
    В тоз безпощаден реализъм
    добре че има кръчма
    да търсим "ново случване"
    в чаши пълни с песимизъм.
  • Браво!
  • Айде, нема нужда от магьосници...То, дет се вика на Самодива, магьосник и не требе... Ще ти пратя моите хамелеонски очила, като дойде розовият цвят, не се плаши...за кратко е, ама пък е супер...
  • Реалистично е, няма вълшебства. За жалост. Но пък вълшебно разказано!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...