2 мая 2017 г., 16:44

Реалистично

1.8K 3 13

Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.

Очаквали ме рицари зад ъгъла
на кръгла стая, с плюшени завеси.
Кристалната ти топка е излъгала – 
е, махнах си завесите – къде са!?

Омръзна ми от захарни илюзии
за романтично влюбени герои,
а вместо серенади, слушам музика
от кръчмата квартална, на завоя.

Пък феята ти кръстница от детството
работела на пълни обороти
и страшни чудеса ми извълшебствала...
Мен ако питаш, само те лъготи.

Не вярвам ти, магьоснико, научих се
на здрав и безпощаден реализъм.
Ще трябва да измислиш ново случване,
ако ти е останал оптимизъм.

Аз вече нямам нерви за унесени
магьоснически думи и миражи,
пък и нали към мен са съотнесени –
могла бих по-добре да ги разкажа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...
  • Щом Самодивата отказва
    приказките на Магьосника
    за влюбените рицари и нощна серенада
    иска да затрие кристалната му топка
    Какво да правим ние?
    В тоз безпощаден реализъм
    добре че има кръчма
    да търсим "ново случване"
    в чаши пълни с песимизъм.
  • Браво!
  • Айде, нема нужда от магьосници...То, дет се вика на Самодива, магьосник и не требе... Ще ти пратя моите хамелеонски очила, като дойде розовият цвят, не се плаши...за кратко е, ама пък е супер...
  • Реалистично е, няма вълшебства. За жалост. Но пък вълшебно разказано!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...