23 nov 2008, 22:52

Реална нереалност

  Poesía » Civil
743 0 3
 

06.11.2008

 

Окапват есенно листата

И става вятърът все по-студен

Загърна се с одеяло шарено земята

Поспря за миг забързаният ден

 

Засвири вятърът в комините

А облаците слънцето закриха

По улиците даже няма ги автомобилите

Отдавна птиците на юг се скриха

 

На улицата прелетя трамвай

Незнайно за къде забързан

На тротоара просяк ръпаше кравай

В парка скиташе се пес отвързан

 

Една реална нереалност

Откриха хората един в друг

Но завладяни пак от непонятност

Мизерно си живеят уж напук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...