23 nov 2008, 22:52

Реална нереалност

  Poesía » Civil
736 0 3
 

06.11.2008

 

Окапват есенно листата

И става вятърът все по-студен

Загърна се с одеяло шарено земята

Поспря за миг забързаният ден

 

Засвири вятърът в комините

А облаците слънцето закриха

По улиците даже няма ги автомобилите

Отдавна птиците на юг се скриха

 

На улицата прелетя трамвай

Незнайно за къде забързан

На тротоара просяк ръпаше кравай

В парка скиташе се пес отвързан

 

Една реална нереалност

Откриха хората един в друг

Но завладяни пак от непонятност

Мизерно си живеят уж напук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...