Nov 23, 2008, 10:52 PM

Реална нереалност

  Poetry » Civic
737 0 3
 

06.11.2008

 

Окапват есенно листата

И става вятърът все по-студен

Загърна се с одеяло шарено земята

Поспря за миг забързаният ден

 

Засвири вятърът в комините

А облаците слънцето закриха

По улиците даже няма ги автомобилите

Отдавна птиците на юг се скриха

 

На улицата прелетя трамвай

Незнайно за къде забързан

На тротоара просяк ръпаше кравай

В парка скиташе се пес отвързан

 

Една реална нереалност

Откриха хората един в друг

Но завладяни пак от непонятност

Мизерно си живеят уж напук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...