Nov 23, 2008, 10:52 PM

Реална нереалност

  Poetry » Civic
741 0 3
 

06.11.2008

 

Окапват есенно листата

И става вятърът все по-студен

Загърна се с одеяло шарено земята

Поспря за миг забързаният ден

 

Засвири вятърът в комините

А облаците слънцето закриха

По улиците даже няма ги автомобилите

Отдавна птиците на юг се скриха

 

На улицата прелетя трамвай

Незнайно за къде забързан

На тротоара просяк ръпаше кравай

В парка скиташе се пес отвързан

 

Една реална нереалност

Откриха хората един в друг

Но завладяни пак от непонятност

Мизерно си живеят уж напук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...