29 oct 2011, 17:32

Реална виртуалност

943 0 10

Ти винаги насън си ме обичал
и никога лицето ми не си целувал,
през погледа на друг си ме събличал,
желал си ме и пак си ме сънувал.

Ти винаги безкрайно си ме търсил,
дори душата ми не си намирал,
с очите си, от сълзи неизбърсани,
очите ми си търсил без да спираш.

Ти само във съня си ме прегръщал
и само във съня си си ме любил,
по изгрев пак тъгата си преглътнал -
не си ме имал, не си ме и загубил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навярно било е нещо моментно
    в очите ми само смешинки надничат.
    Струи от душата любов перманентна
    и ручеи радост от нея изтичат.
  • На самотния кей се разбиват вълните.
    Мъглите раздиплят полите на Галата.
    Още ли, Валка, валят от очите
    Несбъдната Среща и Виртуална Раздяла?!
    Зем.
  • Благодаря, Вълчо!
  • пак е нещо, макар и насън...
    може би няма смелост да те прегърне наяве?

    .....!!!
  • Благодаря ви, момичета!Усмивки и обич, за вас!А любовта е красива във всички варианти.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...