29 oct 2011, 17:32

Реална виртуалност

940 0 10

Ти винаги насън си ме обичал
и никога лицето ми не си целувал,
през погледа на друг си ме събличал,
желал си ме и пак си ме сънувал.

Ти винаги безкрайно си ме търсил,
дори душата ми не си намирал,
с очите си, от сълзи неизбърсани,
очите ми си търсил без да спираш.

Ти само във съня си ме прегръщал
и само във съня си си ме любил,
по изгрев пак тъгата си преглътнал -
не си ме имал, не си ме и загубил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навярно било е нещо моментно
    в очите ми само смешинки надничат.
    Струи от душата любов перманентна
    и ручеи радост от нея изтичат.
  • На самотния кей се разбиват вълните.
    Мъглите раздиплят полите на Галата.
    Още ли, Валка, валят от очите
    Несбъдната Среща и Виртуална Раздяла?!
    Зем.
  • Благодаря, Вълчо!
  • пак е нещо, макар и насън...
    може би няма смелост да те прегърне наяве?

    .....!!!
  • Благодаря ви, момичета!Усмивки и обич, за вас!А любовта е красива във всички варианти.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...