23 abr 2007, 11:36

Реално

  Poesía
884 0 6
Сърцето ми е пусто като къща,
напусната от своите стопани.
От слънчевите багри то прегръща
единствено контурите сковани
и губи се в тяхното мълчание,
разказващо за чуждите емоции,
преливащи от страст в отчаяние,
поднесени без вкус и без пропорция.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете ти са с вкус и пропорция. По нетрадиционни рецепти.
  • Слушам и се съгласявам. Мерси за препоръката и за хубавите думи, разбира се.
  • Чудесно!Ирина!Извинявай ,че се намесвам,но "напусната" вместо "оставена" ми звучи по-поетично.Иначе образът е великолепен и добре поднесен.
  • Благодаря Ви много. Животът ни не винаги е прекрасен, но винаги е реален. Болката е също толкова истинска, колкото и щастието. Поне аз така мисля и дори ми се струва, че и двете имат своето очарование.
    Мерси за пожеланията.
  • Браво за стиха!
    Хареса ми!
    Поздрави и...се усмихни!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...