22 jul 2014, 23:28

Реално 

  Poesía » Filosófica
372 0 0

Живея под наем, в очите на хората,

плача, когато са тъжни.

Не давам назаем любов и опора –

обичам, защото съм нужна.

 

Живея напряко, по задните улици  –

срещам души обеднели,

не търся разправа с инат и юмруци,

а само усмивки... без цели.

 

Живея широко, отвъд небосклона

прегръщам отплаващи мисли,

не искам да търся в сърцата подслона –

живея реално... смирих се.



© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??