Реално

Живея под наем, в очите на хората,

плача, когато са тъжни.

Не давам назаем любов и опора –

обичам, защото съм нужна.

Живея напряко, по задните улици  –

срещам души обеднели,

не търся разправа с инат и юмруци,

а само усмивки... без цели.

Живея широко, отвъд небосклона

прегръщам отплаващи мисли,

не искам да търся в сърцата подслона –

живея реално... смирих се.