melian4eto (Деси)
77 16
Jul 22, 2014, 11:28 PM

Реално 

  Poetry » Phylosophy
374 0 0

Живея под наем, в очите на хората,

плача, когато са тъжни.

Не давам назаем любов и опора –

обичам, защото съм нужна.

 

Живея напряко, по задните улици  –

срещам души обеднели,

не търся разправа с инат и юмруци,

а само усмивки... без цели.

 

Живея широко, отвъд небосклона

прегръщам отплаващи мисли,

не искам да търся в сърцата подслона –

живея реално... смирих се.



© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??