22.07.2014 г., 23:28 ч.

Реално 

  Поезия » Философска
373 0 0

Живея под наем, в очите на хората,

плача, когато са тъжни.

Не давам назаем любов и опора –

обичам, защото съм нужна.

 

Живея напряко, по задните улици  –

срещам души обеднели,

не търся разправа с инат и юмруци,

а само усмивки... без цели.

 

Живея широко, отвъд небосклона

прегръщам отплаващи мисли,

не искам да търся в сърцата подслона –

живея реално... смирих се.



© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??