8 ago 2007, 8:35

Реално

  Poesía
882 0 0
Линейка пищи някъде далеч в нощта.
Бори се между живота и смъртта една душа.

Светофари все червени,
шофьори с погледи замразени.

Лекари крещят като обезумели,
а трябва днес да са герои смели.

Пациентът им залита.
В мрежите на черната господарка се оплита.

Последна глътка въздух му изпълва дробовете...
Дойде кратък миг за равносметка, а сега изправен е пред боговете.

Пристигна таз линейка в болница-пустиня.
Тялото на пътника вече изстина.

Пристигнаха и близките опечалени.
Всички гледат с очи смирени.

"Това е животът."

И ето... Друга линейка пищи далеч в нощта.
Друга душа се бори между живота и смъртта.




Посветено на Иван, мир на праха му...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...