Aug 8, 2007, 8:35 AM

Реално

  Poetry
880 0 0
Линейка пищи някъде далеч в нощта.
Бори се между живота и смъртта една душа.

Светофари все червени,
шофьори с погледи замразени.

Лекари крещят като обезумели,
а трябва днес да са герои смели.

Пациентът им залита.
В мрежите на черната господарка се оплита.

Последна глътка въздух му изпълва дробовете...
Дойде кратък миг за равносметка, а сега изправен е пред боговете.

Пристигна таз линейка в болница-пустиня.
Тялото на пътника вече изстина.

Пристигнаха и близките опечалени.
Всички гледат с очи смирени.

"Това е животът."

И ето... Друга линейка пищи далеч в нощта.
Друга душа се бори между живота и смъртта.




Посветено на Иван, мир на праха му...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...