30 ago 2015, 17:40

Реалност

508 0 4

Реалност


По лунната пътека

вървят мечти 

денем слънчевият вятър

ги отвява

крият се в мислени ъгли

сивата мъгла

отново побеждава

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ефирен стих, адаш
    Браво!
  • Приятели,благодаря ви че всеки по своему оцени моята миниатюра.Всеки един от вас е намерил нещо интересно в нея.Спокойна неделна вечер.Поздрави!
  • Импониращ фрагмент. Красиво е изтъкнато основно свойство в поведението на мечтите. Те вървят по лунна пътека нощем. А денем слънчевият вятър ги отвява. Парадоксален е завършекът: търсейки убежище в "мислени ъгли" /!!!/ те, сякаш с невидим семафор, дават линия за нахлуване на сивата мъгла. Завладяващ текст!
  • Тъжна реалност си описал! Хареса ми, но ми се иска, мъглата да не скрива мечтите!
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...