Реалност
Реалност
По лунната пътека
вървят мечти
денем слънчевият вятър
ги отвява
крият се в мислени ъгли
сивата мъгла
отново побеждава
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Aug 30, 2015, 5:40 PM
Comments
Comments
-
-
Приятели,благодаря ви че всеки по своему оцени моята миниатюра.Всеки един от вас е намерил нещо интересно в нея.Спокойна неделна вечер.Поздрави! -
Импониращ фрагмент. Красиво е изтъкнато основно свойство в поведението на мечтите. Те вървят по лунна пътека нощем. А денем слънчевият вятър ги отвява. Парадоксален е завършекът: търсейки убежище в "мислени ъгли" /!!!/ те, сякаш с невидим семафор, дават линия за нахлуване на сивата мъгла. Завладяващ текст! -
Тъжна реалност си описал! Хареса ми, но ми се иска, мъглата да не скрива мечтите!
Поздрави!
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
