30.08.2015 г., 17:40

Реалност

506 0 4

Реалност


По лунната пътека

вървят мечти 

денем слънчевият вятър

ги отвява

крият се в мислени ъгли

сивата мъгла

отново побеждава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ефирен стих, адаш
    Браво!
  • Приятели,благодаря ви че всеки по своему оцени моята миниатюра.Всеки един от вас е намерил нещо интересно в нея.Спокойна неделна вечер.Поздрави!
  • Импониращ фрагмент. Красиво е изтъкнато основно свойство в поведението на мечтите. Те вървят по лунна пътека нощем. А денем слънчевият вятър ги отвява. Парадоксален е завършекът: търсейки убежище в "мислени ъгли" /!!!/ те, сякаш с невидим семафор, дават линия за нахлуване на сивата мъгла. Завладяващ текст!
  • Тъжна реалност си описал! Хареса ми, но ми се иска, мъглата да не скрива мечтите!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...