31 ago 2005, 17:23

Реалност 

  Poesía
837 0 2
И последната скрита сълза се отрони
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!

Гледах скрита, там отдалече,
как живееш живота красив.
Не откривах и миг, даже вече
не мечтаех да бъдеш до мен.

Ти погледна очите ми тъжни,
като принца от приказка бе.
И ръката си топла подаде,
стопли моето крехко сърце.

Като птица разтворих криле,
като славей запя в мен душата.
Туй огромно просторно небе,
беше малко за мен на земята.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??