31 авг. 2005 г., 17:23

Реалност

1.1K 0 2
И последната скрита сълза се отрони
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!

Гледах скрита, там отдалече,
как живееш живота красив.
Не откривах и миг, даже вече
не мечтаех да бъдеш до мен.

Ти погледна очите ми тъжни,
като принца от приказка бе.
И ръката си топла подаде,
стопли моето крехко сърце.

Като птица разтворих криле,
като славей запя в мен душата.
Туй огромно просторно небе,
беше малко за мен на земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...