31 авг. 2005 г., 17:23

Реалност

1K 0 2
И последната скрита сълза се отрони
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!

Гледах скрита, там отдалече,
как живееш живота красив.
Не откривах и миг, даже вече
не мечтаех да бъдеш до мен.

Ти погледна очите ми тъжни,
като принца от приказка бе.
И ръката си топла подаде,
стопли моето крехко сърце.

Като птица разтворих криле,
като славей запя в мен душата.
Туй огромно просторно небе,
беше малко за мен на земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...