Реалност

19 nov 2007, 16:23

Poesía » Filosófica

1026 0 4

Поглеждам навън и разбирам,
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.
Човекът върви през живота,
отнесен, забързан и плах,
и дори не помисля да види,
че живота прекарва си в страх.
И тъй, потънали в грижи.
Ядосани за тъпи неща,
вървим по пътя си жизнен,
дори без да видим света. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Реалност

Искате да прочетете повече?

Propuestas