Risteto (Христо)
9 7
19.11.2007 г., 16:23 ч.

Реалност 

  Поезия » Философска
834 0 4
Поглеждам навън и разбирам,
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.

Човекът върви през живота,
отнесен, забързан и плах,
и дори не помисля да види,
че живота прекарва си в страх.

И тъй, потънали в грижи.
Ядосани за тъпи неща,
вървим по пътя си жизнен,
дори без да видим света.

А той ни очаква отворен,
да тръгнем към него сега.
Но ний инатим се и мислим,
че по-добре сме така.

Мислим, че всичко ще мине,
че всичко ще бъде наред,
но не защото е вярно,
а защото така е навред.

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, то това му е интересното на живота-препускането
    Поздравчета и добре дошъл!!!
  • Мерси радвам се че ви харесва.
  • Поздрав за хубавото стихотворение и 6 от мен.
  • Завладяващ стих си сътворил!!!6+
Предложения
: ??:??