Реалност

Nov 19, 2007, 4:23 PM

Poetry » Phylosophy

1055 0 4

Поглеждам навън и разбирам,
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.
Човекът върви през живота,
отнесен, забързан и плах,
и дори не помисля да види,
че живота прекарва си в страх.
И тъй, потънали в грижи.
Ядосани за тъпи неща,
вървим по пътя си жизнен,
дори без да видим света. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Реалност

Want to read more?

Random works