Реалност
Поглеждам навън и разбирам,
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.
Човекът върви през живота,
отнесен, забързан и плах,
и дори не помисля да види,
че живота прекарва си в страх.
И тъй, потънали в грижи.
Ядосани за тъпи неща,
вървим по пътя си жизнен,
дори без да видим света.
А той ни очаква отворен,
да тръгнем към него сега.
Но ний инатим се и мислим,
че по-добре сме така.
Мислим, че всичко ще мине,
че всичко ще бъде наред,
но не защото е вярно,
а защото така е навред.
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.
Човекът върви през живота,
отнесен, забързан и плах,
и дори не помисля да види,
че живота прекарва си в страх.
И тъй, потънали в грижи.
Ядосани за тъпи неща,
вървим по пътя си жизнен,
дори без да видим света.
А той ни очаква отворен,
да тръгнем към него сега.
Но ний инатим се и мислим,
че по-добре сме така.
Мислим, че всичко ще мине,
че всичко ще бъде наред,
но не защото е вярно,
а защото така е навред.
© Христо All rights reserved.
