"Реалност"

Губя се в съня си

и от там не искам да се връщам,

но тя все ме кара да я прегръщам.

Сутрин будя се със нея,

а вечер пак в прегръдките й

аз заспивам.

Тя е толкова брутална,

че ме кара все да искам утре да я няма.

Но тя е единствената,

подаваща ми своята ръка.

Сетне ще й кажа: "Здрасти."

Защото нея искам.

Реалност, започвам от днес да я обичам!