25 jun 2008, 21:42

"Реалност" 

  Poesía
636 0 0
Губя се в съня си
и от там не искам да се връщам,
но тя все ме кара да я прегръщам.
Сутрин будя се със нея,
а вечер пак в прегръдките й
аз заспивам.
Тя е толкова брутална,
че ме кара все да искам утре да я няма.
Но тя е единствената,
подаваща ми своята ръка.
Сетне ще й кажа: "Здрасти."
Защото нея искам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??